Бетани Кийп не помни нищо от първия месец на битката си с COVID-19, пише bg-voice.com.
„Това е толкова странно, не помня нищо. Другата ми половина ми казва какво се е случило“, каза тя, имайки предвид съпруга си Грант Добсън, който я храни в онези трескави дни, преди да бъде откарана в болница.
„По принцип той ме изтриваше от потта, а аз повръщах.
“
Последният съзнателен спомен на Кийп е пазаруването на хранителни стоки. Било още през март, когато пандемията за пръв път удари Лондон, Онтарио, а тя и двама приятели се движели между празните рафтове и тълпите купувачи, обхванати от паническото изкупуване, характерно за първите дни на пандемията.
56-годишната фризьорка смята, че се е заразила по време на пътуването в хранителния магазин. В рамките на шест дни тя била откарана по спешност в болница, където прекарва следващия месец в реанимация, в изкуствена кома и на вентилатор.
Сънищата, които е сънувала, докато е била в това състояние, са били толкова реалистични, тя все още се съмнява дали са истински. Много от тях се въртят около водата, а тя усещала, че се дави. В един от сънищата й тя и порасналия й син Брад, шофират през мост, когато внезапно колата им пада във водата.
„Бяхме в реката и те не можаха да ни измъкнат от реката. Мислех, че той почина“.
Кийп твърди, че случващото се в и около болничното й легло също е повлияло на сънищата й. Тя си припомня звука на това, което трябва да е било овлажнител до леглото й, прониквайки в нейния сън.
„Това е този много воден, мехурчест звук“, казва тя. „Сънувах, че умрях и прахът ми беше хвърлен някъде във водата и можех да чуя моторни лодки или нещо подобно. Те сякаш продължиха вечно“.
Накрая тя се събужда. Първият й буден спомен е разговор с лекаря. „Дори не мога да кажа как изглеждаше. Той каза, че ще се опита да ме остави да говоря със семейството си по телефона. Попитах къде съм и той ми каза“.
Бетани все още не знае защо. „Той ми каза „помните ли, че сте чували за COVID-19? “ Разбира се, че помнех и той каза: „Е, нали го имаш“.
Тя прекарва следващия месец в болнично отделение, на силни лекарства и интубирана, докато здравните работници се опитват да изчистят течностите от белите й дробове, спомени, които тя определя като „мъгливи“ и преживяване, което тя описва като „ад“.
„Имаше моменти, в които си мислех, че съм в пожар и пожарникарите идват да ми помогнат, защото са били с маски и щитове за лице“.
Нейният мъгляв спомен за случилото се беше благодат в известен смисъл. Докато тя до голяма степен е пощадена от спомена за борбата с COVID-19, тя не беше пощадена от последствията от едномесечната медицинска кома.
„Нямах мускули, нищо. Не можех да вдигам ръце, крака. Не можех да се обръщам“.
Трябва да се подложи на месеци изтощителна физиотерапия, за да възстанови атрофиралото си тяло. Отнема й повече от месец, за да може да седне сама и да отиде до тоалетната без нечия помощ.
Кийп все още се възстановява от продължителните ефекти на вируса. Не е работила, откакто се е заразила. Освен това тя вече не пазарува лично хранителни стоки. Тя е благодарна за лечението, но се страхува, че може да се зарази отново.
Най-разочароващата част според нея е, че все още има хора, които вярват, че болестта не е по-лоша от настинка или грип и отказват да носят маска.
„Не разбирам – не знаеш дали го имаш или не, но ще изложиш други хора? Това ме притеснява, защото не мисля, че някой трябва да мине през това“.